За 12 месеца: Lexroom придоби българския AI стартъп „Правен интелект“ и поглежда към нови пазари

Какво ще се промени, включително за „Правен интелект“, оттук нататък след придобиването? Важно е да отбележим за нашите зрители, че всъщност това е първото стъпване на Lexroom в България и в региона на Централна и Източна Европа, а Вие в случая отговаряте за целия този регион.

Сиянна Лилова: Няколко неща ще се променят от гледна точка на българския пазар и това са само плюсове за нашите клиенти. Първо, ще успеем много бързо да подобрим продукта, който вече имаме, със съответните функционалности, мерки за сигурност и всякакъв друг тип подобрения, които Lexroom вече са разработили. Това от една страна. От друга страна, ще разширим много екипа си, което е изключително важно. Вече в България ставаме един много хубав екип – не сме 4 човека, както беше в началото. Целим до края на годината да сме 20-25 души, така че това със сигурност ще е най-голямата промяна за начина, по който ръководим бизнеса си. И съответно, вече започнахме работа по разширяването в следващите три държави, които планираме – Гърция, Полша и Турция. Ще опитаме даже паралелно да излезем на трите пазара, така че подготовката в момента тече и работата вече върви в тази посока.

 В началото, както казахте, при основаването сте били четирима души. Какво постигна „Правен интелект“ за около 12 календарни месеца до тази сделка с Lexroom?

Сиянна Лилова: Ами, от една страна успяхме да се наложим – това може би е най-големият ни успех – като най-използвания специализиран продукт с изкуствен интелект за юристи в България. Имаме вече над 20 000 потребители на платформата и над 1 300 платени клиенти към момента. Тоест, за един много кратък период от време наистина успяхме да се утвърдим на пазара като едно от най-доверените решения. От гледна точка на продукта, развихме решение, което смея да твърдя е на световно ниво като възможности и функционалности. В крайна сметка точно това разпознаха и колегите от Lexroom, когато решиха да се свържат с нас.

Защо решихте да създадете подобна платформа, имайки предвид, че от самото начало на бума на изкуствения интелект има доста куриозни примери в областта на правото? Именно тези дефицити ли се опитахте да коригирате със създаването на платформата?

Сиянна Лилова: Да, всъщност аз самата съм адвокат. Когато ChatGPT излезе през 2022 година, първите две неща, които ми направиха впечатление, бяха следните: от една страна, възможностите на този тип продукти с AI специално в правото, където всичко е базирано на данни и текст, са огромни. От друга страна обаче, дефицитите на общите модели също са много големи. Има халюцинации, има отговори, които не стъпват на най-актуалната или най-точната информация. Голяма част от моделите са тренирани върху данни от Щатите, а когато стане въпрос за национални законодателства, нещата изглеждат по-различно. Всъщност точно това беше възможността, която видяхме – хем да използваме всички възможности на изкуствения интелект, хем да се справим активно с недостатъците на общите модели.

Антонио Костадинов: Как помага изкуственият интелект, когато говорим за такива специализирани модели в областта на правото – изобщо за юристите и адвокатите? И къде се простира границата, когато говорим за етичните рискове, контрола и отговорността?

Сиянна Лилова: Това, което изкуственият интелект може да прави много добре, е да помага с обработването на голям обем от данни. Основното нещо, за което нашите потребители го ползват, са правните проучвания. Когато искаш много бързо да достигнеш до най-точните законодателни разпоредби, съдебна практика или практика на дадена администрация, преди AI трябваше да влизаш, да търсиш по ключови думи и да се ровиш в 20, 50 или 150 решения, за да откриеш релевантните. Това отнемаше много време. Ако трябва не само да правим проучвания, но и да анализираме documents, да създаваме нови или да правим редакции – всичко това отнемаше между една трета и половината от работата на адвокатите, а понякога и повече. Изкуственият интелект автоматизира точно тези повторяеми процеси – търсенето на информация и редактирането. Границата се поставя там, където се изисква самият професионалист – с неговото критично мислене и експертиза – да прецени какво е удачно като стратегия за съответния казус и клиент. Изкуственият интелект върши подготовката на по-голямата част от работата, но критичната преценка и крайната отговорност за резултата пред клиента остават в професионалиста.

Излизайки от сегмента на адвокатските дружества, къде виждате големите случаи на употреба (use cases) за българския бизнес, а и извън него, предвид разширяването ви в Централна и Източна Европа?

Сиянна Лилова: Има разлика в начина, по който адвокатите и вътрешните правни екипи на компаниите използват продукта. Адвокатите се интересуват предимно от правни проучвания, съдебна практика и изготвяне на процесуални документи. При корпоративните клиенти най-голямата пречка обикновено е документацията – преглед, създаване на договори, обработка на жалби и т.н. Там акцентът е друг и затова те ползват най-много нашия специален модул за редакция на документи. Това отпушва процесите и премахва "тесните места", които правните екипи понякога създават в компаниите. Документалният оборот може да се забърза значително както за големи, така и за малки бизнеси.

Антонио Костадинов: В тази посока знаем, че регулаторната тежест е общоевропейски симптом. Смятате ли, че „Правен интелект“ и Lexroom могат да помогнат за улесняването на компаниите? Говори се включително за 28-ия режим, който да даде тласък на стартиращите компании, за да се регистрират по-лесно.

Сиянна Лилова: Разбира се. Мога да дам много конкретен пример с регистрацията на дружество. Това, което може да се направи с нашата система, е клиентът директно да качи папката с необходимите документи и контекста за компанията, която иска да основе. Оставяме системата да поработи за 5 минути и тя генерира всичко необходимо. Следващата стъпка, по която работим заедно с Lexroom, е директно да се свържем с различните държавни институции и регистри за получаване на електронни административни услуги. Това ще направи всичко още по-лесно. Смисълът е да улесним процеса както за канторите, така и за бизнеса, който е крайният потребител на правни услуги.

В малко по-дългосрочен план как виждате ролята на Централна и Източна Европа при олекотяването на нормативната уредба за компании, които искат да се разрастват извън националните си пазари?

Сиянна Лилова: Още в самото начало, когато започнахме да мислим за „Правен интелект“, визията никога не е била да останем само в България, а да се разраснем в други държави. Като практикуващ адвокат съм виждала, че една от най-големите спирачки пред бизнесите при международна експанзия е именно правната неизвестност: какво е законодателството в новата държава, трябва ли ново дружество, какъв е данъчният режим и какви са специфичните изисквания. Визията ни беше да направим инструмент, който работи еднакво добре както за националното законодателство, така и за чуждите юрисдикции. Изкуственият интелект ни дава възможност да търсим на собствения си език и да получаваме точни отговори за чужди законодателства. Като част от Lexroom, вече това е една от крайните ни цели – да улесним максимално бизнеса, опериращ в Централна и Източна Европа, където има множество по-малки държави със свои специфични режими.

По-рано казахте, че при стартирането на „Правен интелект“ не сте си поставяли рамки да останете само на българския пазар. Очаквахте ли обаче толкова бурни 12 месеца и толкова бърза сделка?

Сиянна Лилова: Честно казано, темпото надмина и нашите собствени очаквания. Започнахме като експеримент – направихме първата версия на продукта буквално за две седмици. Пуснахме я на пазара, свързахме се с няколко познати кантори и бързо видяхме, че продуктът им харесва и започват продажби.
Изненадахме се колко подготвен се оказа пазарът. Хората вече бяха използвали общи AI инструменти, виждали бяха ползите, но и недостатъците им. Успяхме да уцелим страхотен тайминг, който ни изстреля напред за време, което наистина не очаквахме.

Разкажете малко повече за финансирането при старта на „Правен интелект“. Разчитахте ли предимно на органични приходи от платформата?

Сиянна Лилова: Финансирането е много добър въпрос. Доста време останахме малък екип, защото се опитвахме да правим всичко максимално ефективно без външен капитал. Разчитахме на продажбите на самия продукт и на органиката. Създадохме платформата по толкова интуитивен начин, че да нямаме нужда от голям търговски екип – хората влизаха и си купуваха сами. Другото ни "нечестно предимство" беше свързано с най-големия разход за една AI компания – кредитите за самите модели. Аз и един от съоснователите бяхме преминали през стартъп акселератори предната година, откъдето имахме налични технологични кредити за тези системи. Използвахме кредитни програми от компании като Google и Microsoft, които подкрепят стартъпи (апелирам всеки с идея да се възползва от тях). Всеки от нас работеше като за десет души и така издържахме близо година без външно финансиране. Когато стигнахме до етап, в който разбрахме, че за скалиране извън България с тази скорост ни трябва капитал, започнахме процес по набиране на средства – който в крайна сметка прерасна в придобиване.

Какви са следващите стъпки за Lexroom и очаквате ли предизвикателства при следващите рундове на финансиране?

Сиянна Лилова: В момента Lexroom провеждат нов рунд за набиране на капитал. Те са Series B компания (вече набират Series C) и са доста по-напред от нас на този етап. Насочили са се предимно към инвеститори от Западна Европа и САЩ, където става дума за много по-големи суми, скорост и мащаб. Лично аз нямам никакви съмнения, че ще се справят успешно.